Nov 11, 2018, 5:43 PM  

Прокудена надежда 

  Poetry » Other
484 3 5

Родена в летен звездопад

една надежда си отива.

Пресича есента сънлива,

трепери в утринния хлад.

 

Една надежда бавно крачи

прокудена от топлия ѝ дом.

Над нея черен гарван грачи,

тя скитница е вече без подслон.

 

Къде ли пристан,ще открие,

кога,ще срещне по-добро сърце.

Гнездото свое там да свие,

да чака пролетните дъждове.

 

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??