8 февр. 2007 г., 17:07

Проклетата сестра

Поэзия

1.1K 1 3

Грях ли е, Боже, грях ли е,
че искам сестра ми да умре?!?
Вече мразя я
от дън душа!
Защо ме преследва
дори когато съм сред хора?
Защо иска да вземе цялото ми сърце
и да не остави място за другите?
Крещя безгласно всеки ден "махай се, мразя те",
а тя стои пред мен
и се смее без срам.
Умри, Умри, Умри,
кълна я аз -
дори пред вас!
Грях ли е, Боже, грях ли е ,
че името на тази проклета сестра е
шестбуквената САМОТА!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Slaveya (Славка)

Ох, и аз споделях същите чувства като Катя, слава богу че краят е различен.Поздрав и

2007-02-08T18:31:54+02:00
ekaterina (Екатерина Александрова)

Ох,докато четях стихотворението си мислех,че наистина става въпрос за родната ти сестра и направо се потресох,но се успокоих като стигнах до края хехе

2007-02-08T17:58:23+02:00
poli_moli (Паолина)

наистина самотата е много проклета сестра...хубаво стихче

2007-02-08T17:39:25+02:00