8.02.2007 г., 17:07

Проклетата сестра

1.1K 1 3

Грях ли е, Боже, грях ли е,
че искам сестра ми да умре?!?
Вече мразя я
от дън душа!
Защо ме преследва
дори когато съм сред хора?
Защо иска да вземе цялото ми сърце
и да не остави място за другите?
Крещя безгласно всеки ден "махай се, мразя те",
а тя стои пред мен
и се смее без срам.
Умри, Умри, Умри,
кълна я аз -
дори пред вас!
Грях ли е,  Боже, грях ли е ,
че името на тази проклета сестра е
шестбуквената САМОТА!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери П Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ох, и аз споделях същите чувства като Катя, слава богу че краят е различен.Поздрав и
  • Ох,докато четях стихотворението си мислех,че наистина става въпрос за родната ти сестра и направо се потресох,но се успокоих като стигнах до края хехе
  • наистина самотата е много проклета сестра...хубаво стихче

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....