bu_bon (Гери П)
19 8
8.02.2007 г., 17:07 ч.

Проклетата сестра 

  Поезия
835 1 3

Грях ли е, Боже, грях ли е,
че искам сестра ми да умре?!?
Вече мразя я
от дън душа!
Защо ме преследва
дори когато съм сред хора?
Защо иска да вземе цялото ми сърце
и да не остави място за другите?
Крещя безгласно всеки ден "махай се, мразя те",
а тя стои пред мен
и се смее без срам.
Умри, Умри, Умри,
кълна я аз -
дори пред вас!
Грях ли е,  Боже, грях ли е ,
че името на тази проклета сестра е
шестбуквената САМОТА!

© Гери П Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ох, и аз споделях същите чувства като Катя, слава богу че краят е различен.Поздрав и
  • Ох,докато четях стихотворението си мислех,че наистина става въпрос за родната ти сестра и направо се потресох,но се успокоих като стигнах до края хехе
  • наистина самотата е много проклета сестра...хубаво стихче
Предложения
: ??:??