Feb 8, 2007, 5:07 PM

Проклетата сестра

  Poetry
1.1K 1 3

Грях ли е, Боже, грях ли е,
че искам сестра ми да умре?!?
Вече мразя я
от дън душа!
Защо ме преследва
дори когато съм сред хора?
Защо иска да вземе цялото ми сърце
и да не остави място за другите?
Крещя безгласно всеки ден "махай се, мразя те",
а тя стои пред мен
и се смее без срам.
Умри, Умри, Умри,
кълна я аз -
дори пред вас!
Грях ли е,  Боже, грях ли е ,
че името на тази проклета сестра е
шестбуквената САМОТА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери П All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ох, и аз споделях същите чувства като Катя, слава богу че краят е различен.Поздрав и
  • Ох,докато четях стихотворението си мислех,че наистина става въпрос за родната ти сестра и направо се потресох,но се успокоих като стигнах до края хехе
  • наистина самотата е много проклета сестра...хубаво стихче

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...