Пролет пукна
„Пролет пукна, ние – не!...”
И макар, че закъснява,
пак сме в нашто кафене
да я срещнем, словославим.
В толкоз влюбени души,
в лъчезарните усмивки,
тя разцъфва и теши –
няма как да не разлисти!
„Пролет пукна, ние – не!...”
За зелено щом се хванем,
на градинско матине
получаваме подарък.
По-голям от тоз – не знам:
Господ пак е дал отсрочка –
на живот под звезден храм
няма днес да слага точка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
