20.03.2010 г., 0:09

Пролет пукна

2.3K 0 14

 

 

„Пролет пукна, ние – не!...”

И макар, че закъснява,

пак сме в нашто кафене

да я срещнем, словославим. 

 

В толкоз влюбени души,

в лъчезарните усмивки,

тя разцъфва и теши –

няма как да не разлисти!

 

„Пролет пукна, ние – не!...”

За зелено щом се хванем,

на градинско матине

получаваме подарък.

 

По-голям от тоз – не знам:

Господ пак е дал отсрочка –

на живот под звезден храм

няма днес да слага точка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...