„Пролет пукна, ние – не!...”
И макар, че закъснява,
пак сме в нашто кафене
да я срещнем, словославим.
В толкоз влюбени души,
в лъчезарните усмивки,
тя разцъфва и теши –
няма как да не разлисти!
„Пролет пукна, ние – не!...”
За зелено щом се хванем,
на градинско матине
получаваме подарък.
По-голям от тоз – не знам:
Господ пак е дал отсрочка –
на живот под звезден храм
няма днес да слага точка.
© Иван Христов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
