13 мар. 2025 г., 19:30

Пролетна песен

482 0 1

Всяка лазарка с дъхавата си коса

да събира умее пролетната роса.

По зелен килим с дружките си тича

и босонога да е, несъмнено и прилича.

 

В косите си знае цвете как да вплита,

но в мислите и една мечта е скрита.

Венецът върбов, що хвърли по водата

знак да е за любов, ако е първа в играта.

 

Лазарки с кошници в ръце от зарана

в нови премени запяват на мегдана.

То се знае, влезнат ли в някоя къща,

крепко здраве стопанина прегръща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Найденова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

14 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...