13 mar 2025, 19:30

Пролетна песен

467 0 1

Всяка лазарка с дъхавата си коса

да събира умее пролетната роса.

По зелен килим с дружките си тича

и босонога да е, несъмнено и прилича.

 

В косите си знае цвете как да вплита,

но в мислите и една мечта е скрита.

Венецът върбов, що хвърли по водата

знак да е за любов, ако е първа в играта.

 

Лазарки с кошници в ръце от зарана

в нови премени запяват на мегдана.

То се знае, влезнат ли в някоя къща,

крепко здраве стопанина прегръща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Найденова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

14 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....