Всяка лазарка с дъхавата си коса
да събира умее пролетната роса.
По зелен килим с дружките си тича
и босонога да е, несъмнено и прилича.
В косите си знае цвете как да вплита,
но в мислите и една мечта е скрита.
Венецът върбов, що хвърли по водата
знак да е за любов, ако е първа в играта.
Лазарки с кошници в ръце от зарана
в нови премени запяват на мегдана.
То се знае, влезнат ли в някоя къща,
крепко здраве стопанина прегръща.
© Весела Найденова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
