13.03.2025 г., 19:30

Пролетна песен

473 0 1

Всяка лазарка с дъхавата си коса

да събира умее пролетната роса.

По зелен килим с дружките си тича

и босонога да е, несъмнено и прилича.

 

В косите си знае цвете как да вплита,

но в мислите и една мечта е скрита.

Венецът върбов, що хвърли по водата

знак да е за любов, ако е първа в играта.

 

Лазарки с кошници в ръце от зарана

в нови премени запяват на мегдана.

То се знае, влезнат ли в някоя къща,

крепко здраве стопанина прегръща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Найденова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

14 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...