13.03.2025 г., 19:30

Пролетна песен

478 0 1

Всяка лазарка с дъхавата си коса

да събира умее пролетната роса.

По зелен килим с дружките си тича

и босонога да е, несъмнено и прилича.

 

В косите си знае цвете как да вплита,

но в мислите и една мечта е скрита.

Венецът върбов, що хвърли по водата

знак да е за любов, ако е първа в играта.

 

Лазарки с кошници в ръце от зарана

в нови премени запяват на мегдана.

То се знае, влезнат ли в някоя къща,

крепко здраве стопанина прегръща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Найденова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

14 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....