13.03.2025 г., 19:30

Пролетна песен

466 0 1

Всяка лазарка с дъхавата си коса

да събира умее пролетната роса.

По зелен килим с дружките си тича

и босонога да е, несъмнено и прилича.

 

В косите си знае цвете как да вплита,

но в мислите и една мечта е скрита.

Венецът върбов, що хвърли по водата

знак да е за любов, ако е първа в играта.

 

Лазарки с кошници в ръце от зарана

в нови премени запяват на мегдана.

То се знае, влезнат ли в някоя къща,

крепко здраве стопанина прегръща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Найденова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

14 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...