9 февр. 2017 г., 13:24

Пролетно 

  Поэзия
433 0 0

С дъжд отронва сълзите си облакът,

скрил небето с оловни пера.

Птиците вземат първите тонове

на новите песни и спират дъха…

И зелено се плъзна по клоните

и в тревата остави следа в резеда.

Сойка изписка нейде в усоитен

литна и скри се в гората сама.

И кората на рожкова мокра и лъскава

като козина на черен котак,

с розови пръски нагоре разпръснала,

с пръсти да стигне облака чак…

© Мариета Минчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??