Feb 9, 2017, 1:24 PM

Пролетно

  Poetry
582 0 0

С дъжд отронва сълзите си облакът,

скрил небето с оловни пера.

Птиците вземат първите тонове

на новите песни и спират дъха…

И зелено се плъзна по клоните

и в тревата остави следа в резеда.

Сойка изписка нейде в усоитен

литна и скри се в гората сама.

И кората на рожкова мокра и лъскава

като козина на черен котак,

с розови пръски нагоре разпръснала,

с пръсти да стигне облака чак…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Минчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...