9.02.2017 г., 13:24 ч.

Пролетно 

  Поезия
432 0 0

С дъжд отронва сълзите си облакът,

скрил небето с оловни пера.

Птиците вземат първите тонове

на новите песни и спират дъха…

И зелено се плъзна по клоните

и в тревата остави следа в резеда.

Сойка изписка нейде в усоитен

литна и скри се в гората сама.

И кората на рожкова мокра и лъскава

като козина на черен котак,

с розови пръски нагоре разпръснала,

с пръсти да стигне облака чак…

© Мариета Минчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??