Пролетно
С дъжд отронва сълзите си облакът,
скрил небето с оловни пера.
Птиците вземат първите тонове
на новите песни и спират дъха…
И зелено се плъзна по клоните
и в тревата остави следа в резеда.
Сойка изписка нейде в усоитен
литна и скри се в гората сама.
И кората на рожкова мокра и лъскава
като козина на черен котак,
с розови пръски нагоре разпръснала,
с пръсти да стигне облака чак…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Минчева Всички права запазени
