Небето, от слънце пробито,
застанало горе над нас,
пропуска през своето сито
лъчите с топлинен атлас.
А облаци в бели премени
се мъчат лъчите да спрат.
А сенките земни, засмени
през нивите пряко секат.
А вятърът леко подухва
И гали листата със дъх.
Тревата гальовно усуква.
над свежия порести мъх. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация