May 28, 2017, 2:07 AM

Пролетно равноденствие 

  Poetry » Landscape
541 0 0
Небето, от слънце пробито,
застанало горе над нас,
пропуска през своето сито
лъчите с топлинен атлас.
А облаци в бели премени
се мъчат лъчите да спрат.
А сенките земни, засмени
през нивите пряко секат.
А вятърът леко подухва
И гали листата със дъх.
Тревата гальовно усуква.
над свежия порести мъх. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??