Пролетно равноденствие

May 28, 2017, 2:07 AM

Poetry » Landscape

548 0 0

Небето, от слънце пробито,
застанало горе над нас,
пропуска през своето сито
лъчите с топлинен атлас.
А облаци в бели премени
се мъчат лъчите да спрат.
А сенките земни, засмени
през нивите пряко секат.
А вятърът леко подухва
И гали листата със дъх.
Тревата гальовно усуква.
над свежия порести мъх. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Пролетно равноденствие

Want to read more?

Random works