28.05.2017 г., 2:07 ч.

Пролетно равноденствие 

  Поезия » Пейзажна
542 0 0
Небето, от слънце пробито,
застанало горе над нас,
пропуска през своето сито
лъчите с топлинен атлас.
А облаци в бели премени
се мъчат лъчите да спрат.
А сенките земни, засмени
през нивите пряко секат.
А вятърът леко подухва
И гали листата със дъх.
Тревата гальовно усуква.
над свежия порести мъх. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
: ??:??