12 февр. 2011 г., 20:33

Пролетно събуждане

1K 0 5

Ще дойде пролетта. Ще я дочакам.

През зимата така и не успях

да се отърся от студа и полумрака

и чувствата посипах с сняг.

 

Усмихне ли се първото кокиче,

роди ли се кристалната роса,

с воал от светлина ще се закича

и ще потърся с устни любовта.

 

Щом дойде пролетта и аз ще се събудя.

И обичта ми ще лети към теб.

Едно в едно връз цветната постеля

ще те целуна с пролетен куплет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....