Feb 12, 2011, 8:33 PM

Пролетно събуждане

  Poetry » Love
1K 0 5

Ще дойде пролетта. Ще я дочакам.

През зимата така и не успях

да се отърся от студа и полумрака

и чувствата посипах с сняг.

 

Усмихне ли се първото кокиче,

роди ли се кристалната роса,

с воал от светлина ще се закича

и ще потърся с устни любовта.

 

Щом дойде пролетта и аз ще се събудя.

И обичта ми ще лети към теб.

Едно в едно връз цветната постеля

ще те целуна с пролетен куплет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...