АлексейорданоВ (Алекс)
40 568
9 дек. 2017 г., 21:11

Пропукване 

  Поэзия » Философская
1442 3 8

Душата – изстрадала, гори нахалост... 
Сърцето – омаяно, изгубено в пустиня...
Мислите се блъскат, предизвикват хаос.
Гарвани се реят над изсъхнала градина.

 

Витаят в сенки, промъкват се в тъмата,
приятели уж верни – коварни, лицемери!
С отровни мисли убиват ни сърцата,
паднали тъй низко – злодишащи химери...

 

И днес пак пътя самички си откриваме...
Препъваме се, падаме с колене охлузени!
Учим до живот, ненаучени оставаме...
Истините се разкриват, дори ако са потулени!

 

Там някъде, в безкрая на тъмата,
във времето закодирано, действа безотказно –
прозрението... открием ли го, връща ни от мрак душата!
А щастието постижимо е, дори заразно!

© Алекс Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??