АлексейорданоВ (Алекс)
43 571
Dec 9, 2017, 9:11 PM

Пропукване 

  Poetry » Phylosophy
1220 3 8

Душата – изстрадала, гори нахалост... 
Сърцето – омаяно, изгубено в пустиня...
Мислите се блъскат, предизвикват хаос.
Гарвани се реят над изсъхнала градина.

 

Витаят в сенки, промъкват се в тъмата,
приятели уж верни – коварни, лицемери!
С отровни мисли убиват ни сърцата,
паднали тъй низко – злодишащи химери...

 

И днес пак пътя самички си откриваме...
Препъваме се, падаме с колене охлузени!
Учим до живот, ненаучени оставаме...
Истините се разкриват, дори ако са потулени!

 

Там някъде, в безкрая на тъмата,
във времето закодирано, действа безотказно –
прозрението... открием ли го, връща ни от мрак душата!
А щастието постижимо е, дори заразно!

© Алекс All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??