АлексейорданоВ (Алекс) АлексейорданоВ (Алекс)
10 40
Dec 9, 2017, 9:11 PM

Пропукване

1.9K 3 8

Душата – изстрадала, гори нахалост... 
Сърцето – омаяно, изгубено в пустиня...
Мислите се блъскат, предизвикват хаос.
Гарвани се реят над изсъхнала градина.

 

Витаят в сенки, промъкват се в тъмата,
приятели уж верни – коварни, лицемери!
С отровни мисли убиват ни сърцата,
паднали тъй низко – злодишащи химери...

 

И днес пак пътя самички си откриваме...
Препъваме се, падаме с колене охлузени!
Учим до живот, ненаучени оставаме...
Истините се разкриват, дори ако са потулени!

 

Там някъде, в безкрая на тъмата,
във времето закодирано, действа безотказно –
прозрението... открием ли го, връща ни от мрак душата!
А щастието постижимо е, дори заразно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0