Пропукване
Душата – изстрадала, гори нахалост...
Сърцето – омаяно, изгубено в пустиня...
Мислите се блъскат, предизвикват хаос.
Гарвани се реят над изсъхнала градина.
Витаят в сенки, промъкват се в тъмата,
приятели уж верни – коварни, лицемери!
С отровни мисли убиват ни сърцата,
паднали тъй низко – злодишащи химери...
И днес пак пътя самички си откриваме...
Препъваме се, падаме с колене охлузени!
Учим до живот, ненаучени оставаме...
Истините се разкриват, дори ако са потулени!
Там някъде, в безкрая на тъмата,
във времето закодирано, действа безотказно –
прозрението... открием ли го, връща ни от мрак душата!
А щастието постижимо е, дори заразно!
© Алекс All rights reserved.
