АлексейорданоВ (Алекс)
40 568
9.12.2017 г., 21:11 ч.

Пропукване 

  Поезия » Философска
1416 3 8

Душата – изстрадала, гори нахалост... 
Сърцето – омаяно, изгубено в пустиня...
Мислите се блъскат, предизвикват хаос.
Гарвани се реят над изсъхнала градина.

 

Витаят в сенки, промъкват се в тъмата,
приятели уж верни – коварни, лицемери!
С отровни мисли убиват ни сърцата,
паднали тъй низко – злодишащи химери...

 

И днес пак пътя самички си откриваме...
Препъваме се, падаме с колене охлузени!
Учим до живот, ненаучени оставаме...
Истините се разкриват, дори ако са потулени!

 

Там някъде, в безкрая на тъмата,
във времето закодирано, действа безотказно –
прозрението... открием ли го, връща ни от мрак душата!
А щастието постижимо е, дори заразно!

© Алекс Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??