Пуполино (Весела Георгиева)
35 162
31 мая 2017 г., 13:12

Простено 

  Поэзия » Философская
550 1 6

До вчера имах някакви съмнения,
че може би не съм била съвсем добра.
Измъчваха ме мисли, угризения –
разкъсваха ме тихо през нощта.

 

И стряскаха съня ми неведнъж,
надвесили се като черни клони –
в живота ми за първи път
сърцето ми се чувстваше виновно.

 

Дали в яда си зло съм причинила.
Дали съм наранила ей така.
В душата ми гнездо си беше свило
едно коварно чувство за вина.

 

Но днес олекна ми изцяло.
Душа ми слънце озари!
Страданията били са ми напразни,
но явно в мен човешкото блести.

 

Човек ли си – човек бъди до края!
Дори и сторил някому злини!
Подай ръка, почувствай, разговаряй,
и гледай само чуждите очи –

 

те казват всичко и от думи няма смисъл –
отвърнат ли, протегнат ли ръка,
безсънието не е било безсмислено,
и явно двамата сте имали вина...

 

Ала мълчат ли пред свещеното признание,
затворят ли със злоба тежката врата –
върни душата си, изпратена в изгнание –
от тях е в пъти явно по-добра!

© Весела Георгиева Все права защищены

Стихът не е съвършен. Не съм броила срички и не съм спазвала "строгите" правила - споменавам го, тъй като последните ми произведения станаха обект на ожесточени дискусии на тази тема. Просто е изживяно и написано.

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хиляди истини в един стих! Поздрави и от мен!
  • Така е, трябва да се правят компромиси, безгрешни няма. Трябва да има комуникативност и уважение! Поздрави, Веси!
  • Благодаря, Виолета!
  • И аз постоянно имам такива съмнения. Много ми хареса. Усетих ти стихът ти някак близък до мен. Поздрави
  • Авторът е обективен спрямо другите и най-вече спрямо себе си. За разлика от много други.
  • Уместна е бележката на автора.
Предложения
: ??:??