До вчера имах някакви съмнения,
че може би не съм била съвсем добра.
Измъчваха ме мисли, угризения –
разкъсваха ме тихо през нощта.
И стряскаха съня ми неведнъж,
надвесили се като черни клони –
в живота ми за първи път
сърцето ми се чувстваше виновно.
Дали в яда си зло съм причинила.
Дали съм наранила ей така.
В душата ми гнездо си беше свило
едно коварно чувство за вина. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Стихът не е съвършен. Не съм броила срички и не съм спазвала "строгите" правила - споменавам го, тъй като последните ми произведения станаха обект на ожесточени дискусии на тази тема. Просто е изживяно и написано.