9 дек. 2010 г., 09:39

Просто позвъни!

1.2K 0 12

Просто позвъни!

(по Светлана Демидова)

Мъглите се катерят по стобора.
Тополите са облаци обули.
Аз мислено със теб ще поговоря
и зная, отдалеко, ще ме чуеш...

Обичаш ли Нощта?! А Тишината?!
Виж на прозореца! Позна ли ми гласа?!
В сребристо е облечена Луната
и лирата е хванала с ръка...

На Пътя Млечен искам да разкажа,
сърцето ми, по тебе, как тъгува...
Какво да пиша... Как да го покажа,
защо звездите, вечер, все будуват...

Ех, погледни! Видя ли я звездата?!
Ще бъде мъртва... а в желание гори...
Кажи ù, че обичаш, че е свято!
Тя, Нежността, дано я съживи...

Обичаш ли с Небето да говориш?!
Усмихват ти се всичките звезди...
Обичаш ли със облаци да спориш?!
Обичаш ли... Обичаш ли, кажи!

Престана ли, камбана ще ехти...
и туята, в молебен, ще се вдигне...
Хвани слушалката и просто позвъни,
ако словата ми, при теб, са стигнали...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...