9 дек. 2010 г., 09:39

Просто позвъни!

1.2K 0 12

Просто позвъни!

(по Светлана Демидова)

Мъглите се катерят по стобора.
Тополите са облаци обули.
Аз мислено със теб ще поговоря
и зная, отдалеко, ще ме чуеш...

Обичаш ли Нощта?! А Тишината?!
Виж на прозореца! Позна ли ми гласа?!
В сребристо е облечена Луната
и лирата е хванала с ръка...

На Пътя Млечен искам да разкажа,
сърцето ми, по тебе, как тъгува...
Какво да пиша... Как да го покажа,
защо звездите, вечер, все будуват...

Ех, погледни! Видя ли я звездата?!
Ще бъде мъртва... а в желание гори...
Кажи ù, че обичаш, че е свято!
Тя, Нежността, дано я съживи...

Обичаш ли с Небето да говориш?!
Усмихват ти се всичките звезди...
Обичаш ли със облаци да спориш?!
Обичаш ли... Обичаш ли, кажи!

Престана ли, камбана ще ехти...
и туята, в молебен, ще се вдигне...
Хвани слушалката и просто позвъни,
ако словата ми, при теб, са стигнали...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...