Просто позвъни!

Poetry » Love

1.2K 0 12

(по Светлана Демидова)

Мъглите се катерят по стобора.
Тополите са облаци обули.
Аз мислено със теб ще поговоря
и зная, отдалеко, ще ме чуеш...

Обичаш ли Нощта?! А Тишината?!
Виж на прозореца! Позна ли ми гласа?!
В сребристо е облечена Луната
и лирата е хванала с ръка...

На Пътя Млечен искам да разкажа,
сърцето ми, по тебе, как тъгува...
Какво да пиша... Как да го покажа,
защо звездите, вечер, все будуват...

Ех, погледни! Видя ли я звездата?!
Ще бъде мъртва... а в желание гори...
Кажи ù, че обичаш, че е свято!
Тя, Нежността, дано я съживи...

Обичаш ли с Небето да говориш?!
Усмихват ти се всичките звезди...
Обичаш ли със облаци да спориш?!
Обичаш ли... Обичаш ли, кажи!

Престана ли, камбана ще ехти...
и туята, в молебен, ще се вдигне...
Хвани слушалката и просто позвъни,
ако словата ми, при теб, са стигнали...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

ljubomira (Любомира)

I just call ... Поздрав!

2010-12-11T12:32:38+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Много хубаво!
Поздрав, Зем!

2010-12-10T19:35:49+02:00
Eia (Росица Танчева)

Хареса ми. Поздрав!

2010-12-10T07:14:24+02:00
valia1771 (Ивон)

Чуден стих!

2010-12-09T21:14:11+02:00
nikka (Надежда)

Аз обичамИ ноща,и луната,и с небето да говоря,и...обичамМного,много ми хареса и докосна една струна в душата ми,която се бе умълчала напоследък...

2010-12-09T20:46:00+02:00