2 окт. 2009 г., 13:55

Просто себе си

2.6K 1 10

"Може би съм грешна и коварна,

може би сред път ще се сломя,

аз съм само щерка твоя вярна,

моя кръвна майчице, Земя!"

Е. Багряна

 

И грешна съм, навярно, и коварна съм.

Светците не живеят в този свят.

На чужди правила изневерявала

и дръзнала да имам мир богат,

 

различното петно съм сред тълпата,

не съм дърво от общия пейзаж.

За някои съм странна непозната,

но... може би, за други съм мираж.

 

Пристрастна съм - човешки неизбежности,

илюзия е мойта добрина,

говоря с остри думи и небрежна съм,

изпитвам рядко чувство за вина.

 

Измамница съм - дяволско творение,

гневя се, за подлец не чувствам жал.

Да, зная - губя пътя към спасение,

но как да се опазиш чист сред кал?

 

А в промисъла мъдър на Вселената,

прашинка съм, незнаен стрък трева...

Осъждайте ме. Аз  съм просто себе си

и на земята вярна дъщеря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...