Протест
Не чувам вече звънките камбани.
Не паля вече в църквата и свещ.
А виждам хора на площад събрани
със поглед мрачен, празен и зловещ.
И всеки поглед - мълния във здрача.
И всяка дума е топовен гръм.
Душата пък е клисава погача
и се търкаля в жълти калдъръм.
И господ вече гръб ни е обърнал.
Отрекъл се е вече той от нас.
Със друга дреха той ни е загърнал -
не ни помага в този труден час.
Сами ще трябва ние да решиме
във чий олтари да запалим свещ.
Кои камбани днес да заглушиме
и да открием пътя за растеж.
И да посочим силна единица
и тя да води хората напред.
Че да си тръгнем с пълна колесница
и всичко, Боже, да си дойде в ред.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
