Протест
Не чувам вече звънките камбани.
Не паля вече в църквата и свещ.
А виждам хора на площад събрани
със поглед мрачен, празен и зловещ.
И всеки поглед - мълния във здрача.
И всяка дума е топовен гръм.
Душата пък е клисава погача
и се търкаля в жълти калдъръм.
И господ вече гръб ни е обърнал.
Отрекъл се е вече той от нас.
Със друга дреха той ни е загърнал -
не ни помага в този труден час.
Сами ще трябва ние да решиме
във чий олтари да запалим свещ.
Кои камбани днес да заглушиме
и да открием пътя за растеж.
И да посочим силна единица
и тя да води хората напред.
Че да си тръгнем с пълна колесница
и всичко, Боже, да си дойде в ред.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздрав!
В чии олтари да запалим свещ... -
Благодаря, Анастасия,Василке и Веселка!
Радвам се на посещението Ви и на оценката!
Желая Ви спорен и вдъхновен ден! -
Поздравления и от мен!
-
Дано дойде този ден най-накрая-всичко да ни е наред, пълни да са къщите
с хора и с благодат! харесах! -
Благодаря, Белла!
Благодаря, Водичке!
Поздрави и ви желая хубав ден! -
Споделям позицията ти, Ники...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
във чий олтари да запалим свещ.
Кои камбани днес да заглушиме
и да открием пътя за растеж. - силно е , поздравления