Не чувам вече звънките камбани.
Не паля вече в църквата и свещ.
А виждам хора на площад събрани
със поглед мрачен, празен и зловещ.
И всеки поглед - мълния във здрача.
И всяка дума е топовен гръм.
Душата пък е клисава погача
и се търкаля в жълти калдъръм.
И господ вече гръб ни е обърнал.
Отрекъл се е вече той от нас.
Със друга дреха той ни е загърнал -
не ни помага в този труден час. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up