Прозаично
Един ден любовта си тръгна неусетно.
Кафето черно вече не горчи.
Душата обузда видения несретни
и кротко, изведнъж – се усмири.
Отдавна не е ведро настроението.
Навеки да бъде зима реши.
Безпаметно застина вдъхновението:
въздушните кули спря да строи...
Настана време за нерадостна раздяла.
Спомени и блян в едно се сливат.
Сърцата ни днес прозата е завладяла – ...