plami-6 (Плами)
693 4679
15 апр. 2010 г., 22:34

Прозаично 

  Поэзия » Философская
855 0 20

Прозаично

 

Един ден любовта си тръгна неусетно.

Кафето черно вече не горчи.

Душата обузда видения несретни

и кротко, изведнъж – се усмири.

 

Отдавна не е ведро настроението.

Навеки да бъде зима реши.

Безпаметно застина вдъхновението:

въздушните кули спря да строи...

 

Настана време за нерадостна раздяла.

Спомени и блян в едно се сливат.

Сърцата ни днес прозата е завладяла –

чувствата равнодушно заспиват...

 

© Плами Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??