15 апр. 2010 г., 22:34

Прозаично

1K 0 20

Прозаично

 

Един ден любовта си тръгна неусетно.

Кафето черно вече не горчи.

Душата обузда видения несретни

и кротко, изведнъж – се усмири.

 

Отдавна не е ведро настроението.

Навеки да бъде зима реши.

Безпаметно застина вдъхновението:

въздушните кули спря да строи...

 

Настана време за нерадостна раздяла.

Спомени и блян в едно се сливат.

Сърцата ни днес прозата е завладяла –

чувствата равнодушно заспиват...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....