plami-6 (Плами) plami-6 (Плами)
14 721
15 abr 2010, 22:34

Прозаично

1K 0 20

Прозаично

 

Един ден любовта си тръгна неусетно.

Кафето черно вече не горчи.

Душата обузда видения несретни

и кротко, изведнъж – се усмири.

 

Отдавна не е ведро настроението.

Навеки да бъде зима реши.

Безпаметно застина вдъхновението:

въздушните кули спря да строи...

 

Настана време за нерадостна раздяла.

Спомени и блян в едно се сливат.

Сърцата ни днес прозата е завладяла –

чувствата равнодушно заспиват...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Плами Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0