15.04.2010 г., 22:34 ч.

Прозаично 

  Поезия » Философска
900 0 20
Прозаично
Един ден любовта си тръгна неусетно.
Кафето черно вече не горчи.
Душата обузда видения несретни
и кротко, изведнъж – се усмири.
Отдавна не е ведро настроението.
Навеки да бъде зима реши.
Безпаметно застина вдъхновението:
въздушните кули спря да строи...
Настана време за нерадостна раздяла.
Спомени и блян в едно се сливат.
Сърцата ни днес прозата е завладяла – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Предложения
: ??:??