Прозаично
Един ден любовта си тръгна неусетно.
Кафето черно вече не горчи.
Душата обузда видения несретни
и кротко, изведнъж – се усмири.
Отдавна не е ведро настроението.
Навеки да бъде зима реши.
Безпаметно застина вдъхновението:
въздушните кули спря да строи...
Настана време за нерадостна раздяла.
Спомени и блян в едно се сливат.
Сърцата ни днес прозата е завладяла –
чувствата равнодушно заспиват...
© Плами All rights reserved.
Ти на това ако викаш равнодушие и проза, какво ли ще напишеш като поетично влюбена!
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
