Прънчо

                      Беше Прънчо във гората, 

                      видя нов път към цветята.

                      Гледаха го те в захлас,

                      не бяха го виждали до този час.

                                   *       *       *

                      Във водата сладка 

                      тръгна на разходка.

                      А лилията така ухае,

                      започна Прънчо да нехае.

                                  *       *        * 

                      Прънчо се напери,

                      подуши цветята бели.

                      Тутакси се той затича,

                      няма повече да срича.