Прънчо
Беше Прънчо във гората,
видя нов път към цветята.
Гледаха го те в захлас,
не бяха го виждали до този час.
* * *
Във водата сладка
тръгна на разходка.
А лилията така ухае,
започна Прънчо да нехае.
* * *
Прънчо се напери,
подуши цветята бели.
Тутакси се той затича,
няма повече да срича.
© Тихомир Георгиев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
