22.01.2014 г., 19:15  

Прънчо

826 0 0

                                     Прънчо

 

                      Беше Прънчо във гората, 

                      видя нов път към цветята.

                      Гледаха го те в захлас,

                      не бяха го виждали до този час.

        

                                   *       *       *

        

                      Във водата сладка 

                      тръгна на разходка.

                      А лилията така ухае,

                      започна Прънчо да нехае.

 

                                  *       *        * 

 

                      Прънчо се напери,

                      подуши цветята бели.

                      Тутакси се той затича,

                      няма повече да срича. 

                                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тихомир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...