22.01.2014 г., 19:15  

Прънчо

833 0 0

                                     Прънчо

 

                      Беше Прънчо във гората, 

                      видя нов път към цветята.

                      Гледаха го те в захлас,

                      не бяха го виждали до този час.

        

                                   *       *       *

        

                      Във водата сладка 

                      тръгна на разходка.

                      А лилията така ухае,

                      започна Прънчо да нехае.

 

                                  *       *        * 

 

                      Прънчо се напери,

                      подуши цветята бели.

                      Тутакси се той затича,

                      няма повече да срича. 

                                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тихомир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...