Прънчо
Прънчо
Беше Прънчо във гората,
видя нов път към цветята.
Гледаха го те в захлас,
не бяха го виждали до този час.
* * *
Във водата сладка
тръгна на разходка.
А лилията така ухае,
започна Прънчо да нехае.
* * *
Прънчо се напери,
подуши цветята бели.
Тутакси се той затича,
няма повече да срича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тихомир Георгиев Всички права запазени