Тъкмо трепна сърцето, почти се излъга,
смачка старата язва и милост зася,
позабърса праха, изкълва всички кълнове
на уплаха и бдителност, че си нова лъжа.
Поразтури зида, дето никой не пусна,
позаши ръб по ръб, избродира мечта.
Всяка клапа размърда и отново почувства
как бушува до лудост неспокойна кръвта.
А забравата бавно се изправи от късове,
изостанала нейде в неразчетен рефрен.
Облечи ме във сладост, завърти ме във кръгове
на оранжеви нощи от разлистен невен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.