Птиче перо
Тъкмо трепна сърцето, почти се излъга,
смачка старата язва и милост зася,
позабърса праха, изкълва всички кълнове
на уплаха и бдителност, че си нова лъжа.
Поразтури зида, дето никой не пусна,
позаши ръб по ръб, избродира мечта.
Всяка клапа размърда и отново почувства
как бушува до лудост неспокойна кръвта.
А забравата бавно се изправи от късове,
изостанала нейде в неразчетен рефрен.
Облечи ме във сладост, завърти ме във кръгове
на оранжеви нощи от разлистен невен.
Не поглеждай към друга, ще ми скършиш крилете -
няма място за трети в това свидно гнездо.
Ако ти ме оставиш посред студ да се лутам,
ще остане след мен само птиче перо.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
