Птиците отлитат
Пак е време за сбогом.
Тръгват на път.
Искат, не искат,
целуват за последно черната пръст.
И строени по жиците
търкат насълзени очи.
Ех, обичат тази страна! Ще помнят–
от Дунав до Балкана – равното поле,
Тракия със своите плодове, а
ласката на Черно море
и в съня ще пристигне.
Отлитат. Време е,
а остава самотно небето.
Тъжно, да чака крилете им.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
