Пак е време за сбогом.
Тръгват на път.
Искат, не искат,
целуват за последно черната пръст.
И строени по жиците
търкат насълзени очи.
Ех, обичат тази страна! Ще помнят–
от Дунав до Балкана – равното поле,
Тракия със своите плодове, а
ласката на Черно море
и в съня ще пристигне.
Отлитат. Време е, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация