Пулс
ПУЛС
Не ме оставяй дълго, ти,
пред прага
на твоята безкористна любов!
Душата си в ръцете ти полагам,
надеждата – във галопиращ зов.
В косите си –
косите ти намирам.
На устните ми –
твоят дъх трепти.
Посрещат ме разцъфнали градини,
когато в мене твоят глас шепти.
Копринен въздух между нас се стели,
порой от чувства,
странстващи мечти...
С очи бродирам парещи дантели
с конец от чисти, влюбени лъчи.
Не ме оставяй да се слея с мрака
и да потъна в дивия му сън...
На прага съм.
Не искам тук да чакам!
Сърцето ми препуска пак отвън.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симеон Ангелов Все права защищены
