Пулс

Dec 12, 2017, 1:13 PM 2017-12-12T17:16:19+02:00

Poetry » Love

1177 6 6

ПУЛС

Не ме оставяй дълго, ти,

пред прага

на твоята безкористна любов!

Душата си в ръцете ти полагам,

надеждата – във галопиращ зов.

В косите си –

косите ти намирам.

На устните ми –

твоят дъх трепти.

Посрещат ме разцъфнали градини,

когато в мене твоят глас шепти.

Копринен въздух между нас се стели,

порой от чувства,

странстващи мечти...

С очи бродирам парещи дантели

с конец от чисти, влюбени лъчи.

Не ме оставяй да се слея с мрака

и да потъна в дивия му сън...

На прага съм.

Не искам тук да чакам!

Сърцето ми препуска пак отвън.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

nyamavreme (Любов)

2018-01-17T12:15:59+02:00

Много красиво. Особено предпоследният куплет
Anita765 (Ани Монева)

2017-12-14T16:42:47+02:00

Красиво е.
voda (Елица Ангелова)

2017-12-13T02:33:24+02:00

Щом косите и устните ви са се срещнали, прагът е прекрачен...
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-12-12T14:59:12+02:00

Днес творбите са от добри, по-добри! Браво!
stenli499 (Станислава)

2017-12-12T13:57:24+02:00

Този праг е крачката, която дели пулса от любовната аритмия.
Дано не чакаш дълго.
vladetoned (Владислав Недялков)

2017-12-12T13:30:03+02:00

Хареса ми и на мен! Оценявам най-високо. Поздравления!