ПУЛС
Не ме оставяй дълго, ти,
пред прага
на твоята безкористна любов!
Душата си в ръцете ти полагам,
надеждата – във галопиращ зов.
В косите си –
косите ти намирам.
На устните ми –
твоят дъх трепти.
Посрещат ме разцъфнали градини,
когато в мене твоят глас шепти. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up