12.12.2017 г., 13:13 ч.  

Пулс 

  Поезия » Любовна
1352 6 5

ПУЛС

 

Не ме оставяй дълго, ти,

пред прага

на твоята безкористна любов!

Душата си в ръцете ти полагам,

надеждата – във галопиращ зов.

 

В косите си –

косите ти намирам.

На устните ми  –

твоят дъх трепти.

Посрещат ме разцъфнали градини,

когато в мене твоят глас шепти.

 

Копринен въздух между нас се стели,

порой от чувства,

странстващи мечти...

С очи бродирам парещи дантели

с конец от чисти, влюбени лъчи.

 

Не ме оставяй да се слея с мрака

и да потъна в дивия му сън...

На прага съм.

Не искам тук да чакам!

Сърцето ми препуска пак отвън.

 

 

© Симеон Ангелов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??