Пулс
ПУЛС
Не ме оставяй дълго, ти,
пред прага
на твоята безкористна любов!
Душата си в ръцете ти полагам,
надеждата – във галопиращ зов.
В косите си –
косите ти намирам.
На устните ми –
твоят дъх трепти.
Посрещат ме разцъфнали градини,
когато в мене твоят глас шепти.
Копринен въздух между нас се стели,
порой от чувства,
странстващи мечти...
С очи бродирам парещи дантели
с конец от чисти, влюбени лъчи.
Не ме оставяй да се слея с мрака
и да потъна в дивия му сън...
На прага съм.
Не искам тук да чакам!
Сърцето ми препуска пак отвън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
