31 окт. 2012 г., 11:28

Пусто невидело

643 0 0

На смядовски диалект

 

Криво ми е, ама на,

кат няма работа на селу,

аз мога само хурки да въртя,

такава, щурава съм си, пусто невидело.

 

То, мисълта ми е такваз,

нагоре все мъ приповдига.

Свирнат ли ми, втурвам съ завчас,

времето ми даже ни мъ стига.

 

И няма кой сега да мъ излъже,

щоту те всички са ми по сърце.

Само чакам някой да ми смигне,

ама то, пусто, не останаха мъже.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...