31 окт. 2012 г., 11:28

Пусто невидело

645 0 0

На смядовски диалект

 

Криво ми е, ама на,

кат няма работа на селу,

аз мога само хурки да въртя,

такава, щурава съм си, пусто невидело.

 

То, мисълта ми е такваз,

нагоре все мъ приповдига.

Свирнат ли ми, втурвам съ завчас,

времето ми даже ни мъ стига.

 

И няма кой сега да мъ излъже,

щоту те всички са ми по сърце.

Само чакам някой да ми смигне,

ама то, пусто, не останаха мъже.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...