31.10.2012 г., 11:28

Пусто невидело

641 0 0

На смядовски диалект

 

Криво ми е, ама на,

кат няма работа на селу,

аз мога само хурки да въртя,

такава, щурава съм си, пусто невидело.

 

То, мисълта ми е такваз,

нагоре все мъ приповдига.

Свирнат ли ми, втурвам съ завчас,

времето ми даже ни мъ стига.

 

И няма кой сега да мъ излъже,

щоту те всички са ми по сърце.

Само чакам някой да ми смигне,

ама то, пусто, не останаха мъже.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....