Oct 31, 2012, 11:28 AM

Пусто невидело

640 0 0

На смядовски диалект

 

Криво ми е, ама на,

кат няма работа на селу,

аз мога само хурки да въртя,

такава, щурава съм си, пусто невидело.

 

То, мисълта ми е такваз,

нагоре все мъ приповдига.

Свирнат ли ми, втурвам съ завчас,

времето ми даже ни мъ стига.

 

И няма кой сега да мъ излъже,

щоту те всички са ми по сърце.

Само чакам някой да ми смигне,

ама то, пусто, не останаха мъже.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...