Пясъчен часовник е живота
Пясъчен часовник е живота,
отброява всеки земен миг,
а ние се лутаме без посока,
срещу вятъра надали вик.
От въпроси мозъкът се пука,
отговорите чезнат като дим,
днес се раждаме и сме тука,
без да знаем накъде вървим.
Забързани като в мравуняк,
блъскаме се един във друг,
от тежките мъгли нахлули,
след нас остава счупен плуг.
И нивата ни глухо стене
до вчера с чувства засадена,
днес повехнали, сломени,
от крадец на време окосени.
Отеква като тъжен спомен
изпусната в нощта въздишка,
а в нея като лист отронен
тънее житейската ни нишка.
Пясъчен часовник е живота
обърнеш го за миг и изтече,
остава само волята да можем
с големи шепи от него да крадем!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
