Nov 21, 2015, 12:36 AM

Пясъчен часовник е живота

  Poetry
1.8K 2 7

Пясъчен часовник е живота,

отброява всеки земен миг,

а ние се лутаме  без посока,

срещу вятъра надали вик.

 

От въпроси мозъкът се пука,

отговорите чезнат като дим,

днес се раждаме и сме тука,

без да знаем накъде вървим.

 

Забързани като в мравуняк,

блъскаме се един във друг,

от тежките мъгли нахлули,

след нас остава счупен плуг.

 

И нивата ни глухо стене

до вчера с чувства засадена,

днес повехнали, сломени,

от крадец на време окосени.

 

Отеква като тъжен спомен

изпусната в нощта въздишка,

а в нея като лист отронен

тънее житейската ни нишка.

 

Пясъчен часовник е живота

обърнеш го за миг и изтече,

остава само волята да можем

с големи шепи от него да крадем!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...