МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1058 4187
1 нояб. 2024 г., 17:54

Пясъчна Галатея 

  Поэзия » Другая
297 1 3
Изтече времето ти с мене
като дъждовен плач в олука.
Нима сме вече примирени
и праведна скова ни скука?
Защо не мога да протегна
ръце като стебла нагоре
и облаците да досегна –
пролука синя да отворя?
Да блесне слънце нажежено,
кръвта във вените да кипне,
а после, вече укротена,
да скръстя длани за молитва. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Все права защищены

Предложения
: ??:??